|
ВЕЛИЧКА ВЪРБАНОВА
Стихотворения
МОЯТА ПРИСЪДА
Ще бъда само днес добра –
добра, за да си идеш.
Избрал си златната среда –
не чакай да ме видиш...
Била съм и в света сама,
и влизала съм в Ада...
А времето за суета
е в мен – жената млада.
Ти в нощите си пак при мен –
без мене не заспиваш,
но луташ се във огнен плен:
в бял ден не ме откриваш...
Не искаш малко от света,
защото искаш двете:
тя ще те среща през деня,
но как нощта ще спрете?
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
Дали е още тих дъждец
животът ни човешки?...
Дали в душите – по конец,
не идват стари грешки?
И в ден един, щом Бог реши,
така – на път за Рая,
той, чудото си – без беди
в душата да извае.
Черта да сложи на света –
зад нея ще се скрия...
Дали от другата страна
пак тайнства ще открия?
ДЕВЕТТЕ КРЪГА
В средата хвърлена съм, знам,
на кръговете девет – в ада,
попадала и друг път там,
дано и този път изляза...
Зад зъбите си стискам здраво
последна крепост в мен – душата.
Но огънят налага право:
да си платя докрай цената.
Плътта е винаги разпната –
тя с болка ще ни изгори...
Безкрая стигне ли душата,
надежда за живот трепти.
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
За теб, аз в този мой живот
открих надежда в бяло.
Напред вървя – намирам брод и
отминавам всичко спряло.
За среща с моята любов
подреждам чувствата си, бяла.
Очаквам те... Но в друг живот
душата ми ще бъде цяла.
* * *
Годините са лава вкаменена
след огън на бушувала любов.
Искрата пазят те, непроменена
и огън да припламне е готов...
До сетния си ден ще те обичам –
в мен чувството не спира да трепти.
И думите за щастие изричам:
до мен да бъдеш, всеки ден бъди.
ПИЕТА
Прикривам пламъка стаен
в очите ми, да не личи.
За да не виждаш моя тлен –
камбанен звън у мен ечи.
И хубаво е, да усещам
пак пориви на младостта –
сърцето твое да се среща
на моето с тоналността.
Пристъпвам смело по следата –
ще има рани от стрели,
но чувствата ми са разплата
за твоето мълчание преди.
ЧОВЕК ОТ ОЛОВО
На сцената съм на живота,
въвлечена в една игра –
готова съм за ешафота
на хвърлей само от беда.
Отнесе времето декора
и няма помен от шега.
И тъмно е сега за взора –
не виждам път, дори следа...
Как мога аз да те подмина –
човече съм оловно – не греша?...
И знам: в стихия ще загина
сред бездната от тъмнина...
Не помниш дълго номерата
на всяка анонимна смърт.
Живот след време е отплата
за моята оловна твърд.
| 
